автор: magiq02

Присядат спомени
на празните скамейки-
от миналото. Няма настояще.
Красиво е - душата ми е жадна.
Неделя, а пък аз очаквам
празник.
Дъждът ни съжали и
не разкаля към пролеттта
ронливите пътеки,
но хлъзгави са -
даже и без него
Студени са ръцете ми,
сърцето ти...
Дори светът трепери.
Сред цялата уханна цветност,
пожълтяла.
Разкош - преди раздяла.