автор: zarzala

Сребриста валчеста луна,
проблясваща сред паяжини облачни.
В небето като капки светлина – звездите.
Сред сенки синкави, в зора среднощна –
феерия от форми мярнати –
самотен бродник, рязък лъч,
заспали пролетни дървета,
път през поляните.
Прелитат тайни, спомени и прилепи.
Въздишки на сънуващ влюбен
и шепот глух
драпират тишината –
до утрото, напиращо нахално
на приказката да отнеме красотата.