автор: magic

Виновен си...за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки.

Виновен си за дните безутробни
и за безлунните ми бледи нощи.
За капките в очите ми дъждовни,
попили до разхалтените кости.

Виновен си за стъпките бездомни,
изпити от пръстта за Бог да прОсти.
За миговете тъжно импресивни,
подминали ме без да ме докоснат.

Виновен си, Животе и... прости ми
несретната борба за двата гроша,
те за Херон Лодкаря са- спести ги,
а греховете ми запращай в коша...

Не си виновен казваш- докажи ми
и нека правилата ти тъй прости
да бъдат по човешки изпълними,
усмивката ти мило да ме стопли.

Ако ли не, тогава излъжи ме,
тъй както сън не ми изпрати снощи,
бъди коварен утре и приспи ме-
вината в мен е, че съм тук все още.