автор: nichija

Умът искрено спира сърцето
и шепне му думи безчет:
- „защо ли да страдаш за дето
зовът ти е пак без ответ...”

Сърцето слуша, и стене,
но пази до сетния час
заключени: „обич за тебе”
с тихо бушуваща страст
...
диалогът се води до края,
докато склопиме очи.
Умът все ни води към рая,
сърцето - все ни боли.