автор: Morr

Улицата вие вдървено
каменната си снага.
Гмеж-мъртвило оживено,
режат ножични крака.
Тъпчете настървено
връз кухата земя.
Спасителят продава семки
в слаба кървава ръка;
сред сгушените сенки
се таи светият дух-мъгла.
Потоп от гласове,
един от тях зове:
"Пуснете ме оттука,
счупих си рогата.
Добър и честен за земята-
аз съм за боклука."
Пак неонови светулки
в термитника блестят,
и пак на пресекулки
жълтеникави гъсеници гъмжат.
Шепне закъснял пияница:
"Черната пиявица,
животът ми изсмука.
Вчера песни и наздравици
днеска бледосива скука.
И Вавилон е по-разбран.
Да викаме "Ура!".
Само радост доктора предписа
Златния Телец щом помириса.
Ех, какво да се прави
Дядо Коледа пак нищо не остави.
Инак всичко е у мене-
цялата Вселена.
Ала животът се отрони лист по лист-
жалко, че съм егоист."
Но добавя окуражено:
"Реванш (решен съм!) ще взема
самотата ми довери: "Carpe diem!"