автор: nichija

Няма ме, но някъде ме има
аз съм ничия, незрима
твое лято съм, и твоя зима,
аз съм твоята любима...

За теб, за твоя търсещ дух
съм аз ефирен пристан сух,
за болката, тъгата ти без дъх
съм нежния, най-дъхав мъх.

Магичните ми думи
легло ще ти постелят,
на всички твои друми
покоя да намерят.

и няма ме, но можеш да ме имаш...