автор: whitetomcat

           “...спокоен шоп, почесващ се по темето,
           и цигани със четата, и времето,
           накрай света, а може би във Дриново.”
                      Кирил Гончев

И пак стоят – пред чашата с кайсиева –
един поет, почесващ се по темето,
и Времето ни, изкушено временно
да уважи достойното му минало.
Завиждат тайно бившите величия,
поне в едно постигнали съгласие:
- Посмачкахме го, но по чест – пред нас си е!
И след “Фашизмът”? Обезпокоително!
На стара слава – роб, сега изискано
поетът чеше си, но само - темето.
А можеше... В катуна си... Навремето...

И задник да почеше, щом поискаше...


P.S. Само да напомня, че Кирил Гончев е редактпрът на "Фашизмът" на Желю Желев, за което го и уволниха навремето от Издателство "Народна младеж". Издаде една книга с пародии в стих, и аз започнах да ги правя - последвах светлия пример. Да редактирам ме е учил основно той, за което и тук му благодаря.