автор: traveller

Аз знам, че ще ме има много дълго
столетия след мене ще ме има
а книгите ми вече ще са жълти
и пак ще има хора да ги стигат

Защото от душата ми се носи
прегръдката на думите забравени
на мислите, които сте зазидали
и чувствата, които сте погазили

А гроб от мене няма да намерите
аз с вятъра ще тръгна към пустинята
и светещ ще изгрея там в безбрежното
ще гледам към стопеното ви минало

към многото погубени ваяния
към хилядите сгазени усмивки
към свитото за утре разкаяние
към никога не казано "обичам те"...

Очите ми не можете да вземете
аз сянка съм политнала над мислите
аз порив съм на мъртвото ви време
и спомен от загиналото искане

Но нека ви покажа как се диша
преди без дъх да паднете в праха си
но нека ви накарам да сте вишни
да бъдете разцъфнало изтърсващи

И аз го правя. Давам ви мечтите си
летете с мен, цветчета пожълтели
бъдете на летенето ми смисъла
бъдете на умирането трелите...