автор: dyx

БОГ И ЧОВЕК
Бог,кой е Бог?Та Той е всичко ще възкликне някой.Бог е въздуха,който дишаш,Бог е всеки следващ удар на сърцето ти.Бог е в усмивката на любимия чожек.Бог е това,което не се вижда,но е видимо.Бог е и това,което се вижда,но е невидимо
За други Бог не съществужа;не могат да Го видят нито в усмивката,не могат да Го почувстват нито във въздуха-за тях няма Бог.Казват:"животът е несправедлив,ако имаше Бог ние щяхме да бъдем щастливи."
Ето това е човекът.Той самия не знае кой е.Ако го попиташ кой си ти?Той ще ти отговори аз съм Георги или Гергана.-Но това не си ти,това е твоето име.Ако пак го попиташ:кои си ти?Той или тя ще ти отговори-аз сум 25 годишна,интелигентна млада дама,със руса коса,със сини очи и т.н....-Но това още не си ти,това са твоите качества.Ако пак попитаме:КОИ СИ ТИ?Тои ще ти отгожори не знам кои съм;ще гледа объркано и ще се чуди-кои съм аз наистина?
Ако се обърнем към Бога за да го попитаме Него.-Кои е човека Боже? Той ще ни отговори:"Човека е създаден по образ и подобие МОЕ".
Но ние не знаем как изглежда Бога,а и Той не ни отговаря конкретно.Значи какво остава?-дилемата Бог-чожек.чожек-Бог.Не са малко търсенията в тази област.Откакто свят светува се задават въпросите:"Кой съм аз,какво пражя тук,защо го правя,какъв е смисълът на всичко това?" Да отричаме съществужането му е в наш ущърб,защото какво по-точно би отговаряло на това към,което се стремим всички като цяло.Нима всичко се простира до там-да имаш,да бъдат здоволени телесните ти потребности и толлкова?А това свято чувство,което си изпитвал тук-там,може би в най-успешните си моменти,при раждането на първото си дете,при първата целувка,или тогава,когато за първи път си срешнал Човека?Та това е подписът на Бога в нас.Това е любовта.Никой не знае от къде идва тя.Ясно е,че ние сами по себе си не можем да измислим любов.Куде отива човешката душа?
Всички говорят за Бога,но кой го познава,или въобще имаме ли право да отричаме неговото существуване? Според мен,всеки е в правото си,всеки кръжи в орбита на собственото си съзнание,и всеки разбира толкова,колкото е по силите му да разбере.Блестяща е максимата "жижота не ти дава повече отколкото можеш да носиш".Живота е символ на Бога,и нима бихме могли да понесем смисъла за нашето существуване и да не будем смазани под неговата тежест?Ако сега в този момент самия Господ Бог(или живот) реши да ни разкрие тайните на битието-дали ще можем да го понесем?Там където хоризонта е до входната врата и до дъното на джобовете?!
Дали отговора на въпроса "кой съм наистина" няма да разруши илюзията за това за кой се смятам,дали светът ни подреден няма да се обърне с краката нагоре?Но също блестяща е и другата голяма истина:"животът не изисква от теб повече отколкото можеш да дадеш".Както се казва,когато плодът е готов,тогава ще дойде и ръката,която да го откъсне.Човекът има още много да размишлява относно въпросите:"кой съм аз и кой е Бог"
За по-прозорливите и будни души може да се отбележат думите на Плотин("човеците са спящи богове"), а и на Христос("аз и отца сме едно").Това е целта на нашето пътуване.Ако погледнем назад в миналото и видим цялата си еволюция до този момент.Целият този напредък!Та всичко е започнало от някакви си микроорганизми.А къде сме сега?И най-интересното,къде можем да бъдем!?Ако приемем Бога за най-голямото,крайната действителност,а човека за нещо развиващо се и непрекъснто уголемяващо своите възможности и най вече духовните,то в един момент това развитие ще доведа до Бога.За това е по- точно да се каже Бог е човек и човек е Бог,а не просто да се разглеждат като две независими понятия.Но това е моята истина и не бих могъл да кажа до колко може да се вникне в нея.Обаче всичко с времето си.