Открадни ми очите за да виждам когато
онзи, Другия, в тях се оглежда.
Открадни и ръцете ми, за да милвам снагата ти
натежала от топла надежда
преди срещата с Него. Открадни ми нозете
да те нося, когато отмала
след любовните ласки е стопила сърцето ти.
Открадни и сърцето ми, спряло
като прашен часовник забравен в килера.
След това ги хвърли... Нека птица
се нахрани, когато уморена намери
потъмнелите мои зеници.