автор: biala_liastovica

Написването на това стихотворение бе провокирано от стихотворението на Латинка Златна "Любовта умря". Първо го бях написала като коментар, но после реших да го пусна като самостоятелна творба.

И в мене любовта умря,
безжизнена е и студена
и всяка нежност изгоря...
Спокойно е сърцето в мене!

Студена съм! Като леда!
Не страдам вече, не въздишам!
От всеки жест струи студа...
Безстрастна съм! Спокойно дишам!

Безжалостна, като смъртта,
кога реши живот да взима,
без милост смачках любовта!
Не исках вече да я има!!!

И тя лежи в одър бял,
а аз над нея триумфирам,
защото не я беше жал,
когато от любов умирах.

Сега е мъртва, а във мен
зарасна раната прободна
и светъл пак е моят ден!
Щастлива съм! И съм свободна!