автор: nestor

- Имаш два избора...- каза Въводителят на безименната душа
- В този живот, а и в който и да било друг , имаш единствено само два.
Да преследваш щастието докрай или да се откажеш от него някъде по пътя си.
Безименната душа беше празна от думи, техния смисъл и значение... дори и на думата щастие.
-И знаеш ли кое е най-тъжното? ...след кратка пауза се обади отново той.
-Най-тъжното, мое дете е ,че щастието дори не съществува....
Настана мълчание, а имаше много малко време и безименната душа скоро щеше да получи тяло и рожденно място, родители дори и име! Това бяха първите й стъпки към най-абсурдното й пътешествие. Пътешествие в търсене на нищото, предварително обречено на тъжен край.