Познавах аз един човек.
Наскоро бе останал сам.
И някак си, съвсем отпред
бе сложил надпис: "Неебан".
Помислих малко и реших:
"Ще сложа всичко туй във ред".
И бързичко измислих стих-
нали съм си пишман поет.
Излях душата си в сонет.
Тъга безмерна да смегча.
Но кой знай как след тоз куплет
аз просто съм пишман жена.
И нарцис даже не добих.
При все, че цъфна пролетта.
Тъга в душата, нежен щрих...
Кому е нужна любовта?!