Зла орис промени съдбата моя.
В един прекрасен ,септемврийски ден
разбрах, че съм прокудена от рая
и адът вечно ще гори у мен.
Не исках твойте обещания фалшиви.
Как силно вярвах в чудните мечти-
щастливи с неподправен блясък, живи,
летящи в необятни висоти.
Стоя самотна ,с мъка често плача.
Сега виновна съм и няма чудеса.
Послушах разума, сама си бях палача
и пак сама скръбта ще понеса.
В тъга ще гина с болка назатихнала.
Душата ми без обич ще трепти.
Погребах любовта си неразцъфнала
за да живеят моите мечти.
1993г.