автор: dr_abdul

В тебе се скрие приказката

Маруа Дяб
Превод: Абдулрахман Акра
-------------------------------

Скрих приказката в поезията
И аз се скрих,
преживявайки един остатък от старата заблуда,
която беше ти.
По мен и дъжд, и ружи,
и едното...
Което ако познавам,
бих го подарила на двете смърти.

Приказката се скрие в поезията.
А влажното безсъние събира конците на друга нощ.
Какво ще стане ако се счупят твоите мечове
преди да дойда при теб?
И какво щеше да стане ако поезията закъсня в сбъдването си
или те спасях в един скрит живот?
В тебе се скрие приказката.
Буйното безсъние събира конците на нощта и очакването.

Мълчанието е фенер на простора.
Аз и ти сме два облака,
които споделят загадка на дъжда.
Мешир ..и събуждаща болка,
и пожълтяло сърце
Като лице на един град, заседнало в слънцето,
а Лицето е отсъствие.
Отсъствието не ми напомня за тези, които присъстваха.
Кой би събудил приказката сега?
Никoй не отговаря..

Излязох по своята диря.
Един раздел от нашата убита приказка още не е осъден,
а друг е в друго очакване.
И никой не съществува освен мен.
Аз съм тази, която ако щеше да бъде, щеше да си ти.
И щеше да те създаде.
А аз имам всичко каквото ти би желал да бъдеш.
Изтече времето на приказката.
И аз се изтекох.
А в хоризонта има още място за друго отдалечаване
и за два облака.
За мен е лодката на спомените,
а за спомена.. есента,
а за есента... просторът
и една миризма с вкус на влажната смърт
и дом...

Поезията е мой дом,
а споменът ми е родина.
Окото на моята приятелка по смърт
като ме обвинява
споменавайки поетичните пътеки в моята кръв
А моята кръв е мечти,
които сега умират
ако флиртувам с друга поезия.
Аз съм поезията.
Тогава си тръгни
и нека пътуването да е благословено.
Че аз съм поезията,
а поезията не умира.

Трябва ми
когато ме срещне мечтата,
да не се върна.
Не съм ли алена зима за срещата?
И нали си наметнах студа.
Знаеш ли?
Дремещият студ е по-гъст от нашите топли градини.

И пътят...
Ама пътят….
Утре ще умре
както умират минаващите над него.
Старите влюбени ми казаха:
Когато се приближаваш от небесната струна
Споменът ще кърви
и просторът ще изпълни с отсъстващите.
А отсъствието няма да ти напомня за присъстващите.

Мириса на отсъствието мина по тебе.
Тогава умрях като теб
и се научих.
А края има друг мирис
и друг мирис на гъстата смърт,
и две сълзи на една струна.
Мешир... Ти си струна на орисването
Господи, направи ми една струна ако ревне вечерта...
и градинка за отдалечаването,
по-далече от малките ми мечти.
Господи,
На мен ми е…
Ти си единственият, Господи,
който знае какво ми е.
Тогава нека се сбъдне...