В нощта една звезда трепери
над черните простори
Какъв ще бъде моя жребий
-не иска да говори.
Ту звън на меч, ту трепет нежен
на пеещите струни
в нощ омагьосал е прилежен
магьосник някой буден.
Ноща в магията задряма
над тайнствени неща,
и песента объркано запяна
дочу я- само тя.
Павел Антоколски
* * *
Одна звезда в полночном небе,
Одна звезда горит.
Какой мне выпал странный жребий,
Звезда не говорит.
То звон мечей, то лепетанье
Поющих где-то струн.
Ночь зачарована, и в тайне
Хранит ее колдун.
Ночь зачарованная дремлет,
Загадками полна.
Но этой смутной песне внемлет
На всей земле — одна.
1976