автор: akwaflorel

Прониквам в тялото на реката.
Първо с крака,после с ръце. Правя го бавно.Тя ме гали, обича ме.
Вадя риба- безкръвна операция, предадена ми от стар индийски лечител.
Излизам още по- бавно. Тялото и пак е цяло, няма и следа от рана. Поглеждам в ръката си - рибата. Поглеждам в реката- тя плува там. Стоя в недоумение на брега. Аз съм извън времето, рибата която убих е жива. Изведнъж чувам, как листата отмерват часовете с шепот. Значи има време. Влизам в реката, тя бавно ме приема в себе си. Сливам се, вливам се. Аз съм в нея, тя е в мен. В корема ми плува риба.