Очите - жълти от зараза
проникваща навред...
Като една помиина яма
сбрала гнилости безчет,
смърдяща и противна
и зовяща се човек.
Лъжи, лицемерие, заблуди
и все неща от този род...
От къде извирате отрови
та съсипвате човешкият живот?
Разпътства, коварства и страсти
долнопробни...
Оръжия всевластни на един
разблуден век, как така
обръщате човек срещу човек?
Хули изричани в очите без
капка свян и срам...
Къде покълвате кажете,
кажете, че аз незнам. Сигурно
виреете нейде из ефира, но
който ви търси той ви и намира.
Завист и ненавист...
На слабака спътнички са верни
тези дружки неразделни. По
пътя кален щом закрачи
той пръска с кал и случайни
минувачи.
Обиди злостни при това
изричани на всеослушание...
Коя от коя по-гнусни и с
най-долно съдържание.
Каква е тази тайна мощ,
която човекът малък обладава?
Решил и той приживе веднъж
да види как се побеждава.
Едно сърце човека има
за зло и за добро и как
така то балансира между
двете крайности само?
Но накрая се намира лек
и за това. Тази природа
дуалистична тлее в пръстта.
P.S.
Къде се раждат всичките
неволи...
Вперил взор в безкрая
клати празната глава
с юмрук заканва се накрая
и към бъдещето с твърди
крачки завървя.