автор: Kalatea

Сегашна съм. Различна съм от Някога.
За бавната си болка отрезвявам.
Куршумени са дните. Тлее лятото
След краткият откос на календара.

Сама ли се обрекох на безветрие...
Ръцете ми – градушкови въжета –
израждат дъждове, погребват глетчери
Под жилавата плътност на морето.

Вълните са решетки, клетки – мидите.
Затворници са молещите длани.
Изтича Самота. Преливат дигите.
Безшумни са сълзите. Като пяна.

Различна съм. Продадох си усмивката
На някаква далечна, стара Дата.
Сърцето ми прескача на отбивките.
Изпомпва Тишина. Но чака Вятъра...