автор: paris

От осем до пет съм държавен служител.
Костюм и обувки
без капчица кал.

Компютър, бюро, телефон. Пуша скришом
от шефа си.
Той е отявлен педал.

Обядвам в съседно кафе със колеги.
Обядът е лек. После пием кафе.
И пушим наволя. Служители бледи
на бедна държава. Купонът тече.

В кантората шефът ни чака навъсен,
почивката, казва, е час за обяд.
След това, с обичайната чупка във кръста,
изчезва, оставяйки облаци яд.

Към пет без петнайсет звъни телефонът.
Веднага го вдигам. Не питайте КОЙ
звъни по това време така безпардонно.
Разбира се ТОЙ. Разбира се Той...

Оставам след пет. Има нови клиенти.
Проектът е важен. За много пари.
Голямата Клечка бил "бизи" в момента.
Не вярвам, но нищо от това. Se la vie...

Прибирам се късно. Луната е бледна,
навярно е нова. Съпругата спи.
Вечерята зъзне в хладилника. Ледена.
А онзи нещастник отново звъни...