Нежността подмина вените ми,
после през дълбоки мисли мина,
заобиколи пределите на времето -
завърши детската картина .
На седемнайсет сякаш всичко в теб бушува –
мъдрост вплетена в косите,
увереност в пръстите се скита
и неприсъща безпричинна ревност
в тънки нишки на горчивина обвита .
Самоуверена вървя под пролетния полигамен дъжд,
ревнуват ме и лунните целувки,
есенни отблясъци ме викат,
морска синева ме топли,
ветровете нежни ме застигат .
С промяната и моя цвят мени се –
ту на кротичко момиче,
ту на майка непокорна.
Искам старостта си да прескоча,
в кадифеното море на вечността да вляза
и да прекрача с глупава походка
щрихите на времето .