автор: Kalatea

Искам само да си тръгна! Отвържи ме!
Отесняла съм до вик от безсловестност.
Мълчаливо ме зовеш. Не нося име.
Паря с ярка самота... като комета.

Искам само да си тръгна! Осъзнай ме!
Пресушена съм до звън от тишината.
Молиш капчица от мен. Не се раздавам.
Режа с дебнещата липса на водата.

Искам само да си тръгна! Погледни ме!
Пепелива съм до мрак от неговорене.
Търсиш скрита топлина. Сега съм зима.
Щипя с мръзналите длани на умората.

Свободата ми върни! Опровергай ме!
Няма как да ме оставиш покорена.
Аз съм пръски ведрина. След водопадане.
Аз не светя. Аз съм просто... отразена.