Ти не ме разпозна.
Аз съм призрак
във отдавна забравена
къща.
Щом ръката я няма –
излишен е
ръкавът.
Разбрах.
Аз съм мъртва.
Но защо ли...
Защо се усмихвам?
А в душата ми,
странна картина:
Отминаваш ти-
горд и измислен.
Ала в мен
любовта
не отмина...