автор: zarzala

Ловецът знае -
кратко ще е удоволствието
от улова,
ала очакването, тръпната възбуда
усилието оправдават.
И самотата на двамината-
сами в света,
затворени като във капсула,
в последното, съдбовното преследване
напрегнали и сетните си сили,
той- да я хване,
тя- жертвата- да оцелее,
за още дъх,
за още ден
да бъде цяла.

Тъй някой път сърцето
от скука или от досада,
като рибар залага мрежата,
за да си хване
една душа в морето на душите,
залага себе си за стръв,
дори не предполага,
че в мрежата самото то ще падне
и ще издъхне от любов
в един оглозган ден,
захвърлен на бунището на времето.