автор: kolobarat

Животът ми не струва заемът,
превърнат в Огледало на Абсурда,
а Скруполите са ненужна суета, подобно Съвестта и Вярата,
заключени отдавна в Разума.
Същността ми - изтъняла корда,
опъната до степента на скъсване.
Събирам Волята си в каменно Съзнание.
Изправям се срещу Живота,
отхвърлен от Общественото мнение.
Единствената ми реалност са кошмарите,
разяждащи до корен Същността ми
и жертвите на мойто съзерцание.
Единственото ми око е околярът.
Единствената ми ръка е спусъкът,
събрани в точката на натиска.
Останалото всичко е ирония,
инстинктът на ловеца и на жертвата.
И всичко се повтаря безпощадно
и все така до точката на Залеза,
затворен в скалата на околяра.
Разтварям се от воя на сирените
в мига на заличеното мълчание.
Вълкът е сам.
Вълкът съм Аз!