Огън край Тунджа. Нощем
хлипа реката. Тънка фуста затиска
под хлъзгави камъни в дъното.
Знаят й белите глезени
млади удавници,
имената им шепне, и гола е.
Глъхне някъде звън
от летни кошари. Залутани прилепи
бродират безсънните мисли
между двата й бряга -
на смърт и на раждане.
Всеки звук отпечатан е
с полунощно индиго - плясък на риба
и шум на папур, праисторически писък...
Само бързеят още бълнува
как сутринта през брода към другия бряг
на живота, целите в пръски,
са минали четири малки кобилки.
А по мокрите хълбоци плиснало
крадено слънце.