автор: petinka

/да се чете с усмивка/

И рече Бог:
"Туй нека е мъжа",
след туй създаде и жената.


И под ябълковото единствено дърво
в уют си заживяха двамата.
Но Ева беше вечно недоволна
от "работата" мъжка на Адам.
И все мърмореше, но беше непреклонна,
не щеше да се примири със... Леле, срам!
Тогава тя завивките повдигна и каза:
"Боже, избави ме ти от самотата
и моля, дай ми сладост, да бъде чудна веселба.
Аз знам, че с моите ръце от мъжкото... (не само)
направила бих чудо най-голямо" .


И тъй : Светът крепи се на това,
от женските ръцете което лудо
от Малко се превръща във ГОЛЯМО чудо!