автор: dacte

“Ех,какво да се прави.Една събота и неделя не е толкова голяма жертва.Все ще се преживее.После ще наваксам,както аз си знам.”-мислеше си и така се окуражаваше.
Трябваше да прекара този уикенд с родителите си на село.
Щяха да ходят на гости на родителите на баща му.Дядо му имаше юбилей и щяха да празнуват.Ставаше на 70 години.Нямаше избор.Или по-точно си струваше.Много искаше да се сдобие с нов лаптоп и това бе най-лесният начин.Знаеше,че дори и дядо му да се намръщи баба му щеше да се погрижи да получи нужната сума.
Като се замислеше изобщо нямаше да се затрудни да преброи на пръстите на двете си ръце срещите с баба си и дядо си.Причината бе,че те живееха в провинцията и не можеха да пътуват често до София, защото нямаше кой да се погрижи за животинките им, а от своя страна Александър или по-точно Алекс както го наричаха приятелите му беше много изобретателен по отношение на това да си измисли правдоподобно оправдание,за да не придружи родителите си, които между другото също рядко ходеха, понеже бяха изключително ангажирани в работата си.Може би като компенсация за това се чуваха по телефона много често и го изненадваха с подаръци под формата на пари,които той с удоволствие изхарчваше без да се замисля.
-Алекс,приготви ли си багажа?- гласът на майка му го измъкна от това състояние.
-Мами,не може ли ти да го направиш вместо мен.Със сигурност ще забравя нещо.
-Ох,Алекс.Станал си на 12 години.Докога ще ходя след теб?Не мислиш ли,че вече трябва да свикваш да се оправяш сам?Не си мисли,че както си седиш пред компютъра по цял ден и някой ще ти свърши работата.Не е възможно.Научи се на отговорност. Отивай да закусваш.Мюслите ти са на масата.Аз ще се погрижа за нещата ти, какво да те правя.
-Благодаря ти,мамо.И сложи ми моля те,новия суитчър-този сивия.Искам да го покажа на баба.
-Не се притеснявай.Каквото е нужно това ще сложа.
Пътуването беше приятно.Почти му достави удоволствие.Представяше си го по-зле.Направиха си няколко почивки,като го възнаградиха с мак-меню.Не искаше да яде от сандвичите,които майка му бе приготвила за из път.Пристигнаха ранния следобяд. Баба му и дядо му бяха седнали на пейката пред къщи заедно с няколко съседки и ги чакаха. В момента,в който ги видяха лицето на баба му засия,скочи от пейката и нетърпеливо едва изчака колата да спре.Запъти се и се озова толкова бързо до тях,че дори и Алекс се зачуди откъде толкова енергия в тази наближаваща 70 години жена.
-Сашко,хубавото дете на баба.Дай да те целуна.Добре ли пътувахте?
“Уф,започва се”-помисли си.
-Много добре.Бабо,колко пъти да ти казвам,че не ми е приятно да ме наричаш по този детски начин.Не е модерно.Не можеш ли да ме наричаш като всички останали-Алекс.Толкова ли е трудно да го запомниш?
-Не,не ми е трудно,баби.Така ще ти казвам щом искаш,но на мен Сашко ми харесва повече.
-Заповядай,моето дете.Направила съм тези мекици,специално по повод на идването ти.За теб са.
-Благодаря много,бабо..как ли се казваше тази бабичка,мислеше си докато поемаше препълнената чиния.”Мекици.Как ли пък не.Откъде и е хрумнало,че ще ги ям?”
-Ние с Рени да си ходим ли?-шеговито подметна баща му.”Явно вие тук други гости освен Алекс не признавате.”
-Глупости,детето ми.Разбира се,че се радваме на всички ви,ама него най-рядко го виждаме и ни е мило детето.Вие не ни забелязвайте.Ние сме стари хора.Хайде да влизаме да обядваме,че баща ти така е изгладнял,ама казахме си ние,никакво ядене без децата.Ще ги чакаме дори и да се мръкне и туй-то.Агне сме готвили,вчера го заклахме.Вие сигурно сте гладни?Толкова дълъг път.
-Здравей,дядо.Честит рожден ден!Желая ти да си жив и здрав.
Алекс му подаде ръка.
-Благодаря ти,чедо.
Личеше си,че е силно развълнуван и се опитва до го прикрие,но неумело.
-И ти да си ми жив и здрав-продължи той.-Да знаеш колко ви се радваме.По-честичко да ни навестяваш.
“Да бе,и аз това си мислех.Няма да си играя на компютъра,а ще бягам след овцете тук”,обаче нищо не каза.Сети се за лаптопа и си замълча.
-Честит рожден ден,татко!-поздравиха дядо Сашо родителите му един след друг.
Поканиха и комшийките на празничния обяд.През целия ден идваха съселяни и роднини да поздравяват дядо му.Не предполагаше,че толкова много хора могат да живеят тук.После разбра,че някои са от съседното село и са дошли специално заради хубавия повод.Стана му приятно.Времето го позволяваше и бяха седнали на открито,под сянката на старата круша.Запознаха го с Миро и Виктор-негови втори братовчеди.Поканиха го да отиде с тях да играе и се съгласи.Не искаше да си цапа дрехите,но предпочиташе това отколкото да се тъпче с храна и да слуша разговора на възрастните,който му беше ужасно скучен.
Пред къщата имаше поточе,широко може би не повече от един разкрач,но началото и краят не му се виждаха.Гонейки се стигнаха до езерото.Миро и Виктор бяха си направили въдици сами,използвайки празни бутилки от кока-кола,месина и кукички.Алекс се засмя.
-С това да не очаквате да хванете нещо?
-Ще видиш.
Изненада се,но се оказаха прави.Само за кратко наловиха толкова много риба,но повечето хвърлиха обратно и запазиха само три от тях-най-хубавите.Върнаха се обратно и показаха гордо уловът. Изчистиха рибата и я нанизаха на дървени шишове,които сами си издялкаха.Накладоха огън до потока и след като изпекоха рибата я изядоха облизвайки се. После тичаха и се гонеха до изнемогване. Междувременно в игри и закачки беше минал денят.Малко му стана неприятно,когато отказаха поканата да дойдат в неделя,защото искали да помогнат на баща си.Разделиха се,а и другите гости си бяха отишли вече.
Алекс заспа в момента,в който положи уморено глава върху възглавницата.Чуруликане на птички го събуди рано сутринта.Отиде до кухнята и първото,което видя беше чинията с мекиците,които бабината съседка му подари вчера.
“Гладно ми е.Като няма мюсли,ще изям една мекица.” –и посегна към чинията.”Мм,те не били толкова лоши,я да си хапна още една.
Дядо му влезе.
-Алекс,искаш ли да ти покажа с какво се сдобихме снощи докато спеше?
-Моля?-неразбиращо попита.
-Ела,ела-подкани го дядо му.
Отидоха до конюшнята и това,което видя го учуди и накара да се усмихне.Имаха си конче,което толкова му хареса,че не се стърпя и го помилва.
-Алекс,кажи как искаш да го кръстим.Каквото кажеш, това ще е.Очаквахме го след 3 седмици,но след като се роди сега като си тук ти ще си му кръстник.
-Наистина ли,дядо?Чакай да помисля.Кога се роди- в събота или неделя?Женско ли е?
-Не,момче е.Днес се роди,преди два часа.
-Тогава може ли да е Неделчо?
-Твоя воля.
Показа му и другите животни.Баба му се грижеше за кокошките,петела и пуйките,а дядо му отговаряше за коня,овцете,прасенцето и кучето.Дядо му нахрани животните,като Алекс му помагаше.Намериха няколко яйца,които кокошките бяха снесли.Взеха ги и Алекс ги занесе на баба си.След това отидоха в градината,където дядо му беше си направил оранжерия и откъснаха краставици,репички и маруля за салата,доматите не бяха узрели още.После,въпреки че дядо му не беше много съгласен му помогна да се качи на черешата.Одра си коленете,но набра половин кофа позачервили се плодове.На него му бяха вкусни и това бе важното.
След обядa отидоха на разходка с дядо си.Родителите му и баба му си останаха в къщи.
Изненада се колко много знаеше този възрастен човек за различните билки,растения.Научи толкова неща.Трябваше обаче да се връщат,защото не разполагаха с много време.Дълъг път им предстоеше.Сбогуваха се.Стана му мъчно и се изненада от това.Не беше предполагал,че толкова ще му хареса.Почувства,че иска пак да дойде.Тръгнаха.Едва в София се сети,че забрави да поиска това,за което бе дошъл-пари за лаптоп.
-Мамо,може ли да си поръчам от сега подаръка за рождения ден?
-Разбира се.
-Това,което най-много искам е да прекарам лятната ваканция при баба и дядо на село.