автор: ognena

Стоим си с приятелката ми на спирката срещу пощата и си чакаме автобуса за хотелчето...Говорим си...С периферното зрение забелязвам една жена на около 50 години, която се навежда към кошчето за боклук и търси нещо...
След малко вади от там един по-солиден фас, вади от джоба кибрит, запалва...
Все така с периферното зрение я разглеждам. Вехти, но абсолютно чисти дрехи - дълго яке,панталон, на главата-широк шал, под него сив къдрав бретон. На гърба - също толкова вехта и чиста раница.
Кой знае защо си спомних за майка ми. Същия овал на лицето, нещо много близко в чертите, макар и не съвсем същите.
Абсолютно спокоен, дълбок поглед.Бавни уверени движения. Пълен дисонанс между излъчването и действията, с които беше привлякла вниманието ми.

Извадих си цигарите, взех няколко и започнах да се оглеждам. Докато бях навела глава, тя беше изчезнала нанякъде. Приятелката ми повдигна вежди - какво ми става -с тези цигари в ръката? Казах й: искам да дам цигари на една жена. Веждите на приятелката тръгнаха още по-нагоре - първо, не беше забелязала жената и второ - един непушач не може да разбере какво е да ти се пуши, а да нямаш цигари...
Открих я край една витрина. Беше вдигнала глава и разглеждаше скъпите тоалети. Все същият поглед. На човек, на който светът не може да покаже нищо ново, с нищо не може да го стресне или изненада. Не са останали въпроси без отговори, освен може би един: я да видим какво още са си измислили за залъгалка?
Приближих се към нея. Протегнах ръка: "Вземете цигари". Пак същият поглед, насочен право към очите ми. Никаква изненада, никакво ах, ох, припадъчни благодарности... "Много сте мила. Да сте жива и здрава" - взе цигарите и пак се загледа във витрината. Гласът й - дълбок, спокоен и равен - като погледа.
На кого ми приличаше тази жена? Дълго търсих някакво сравнение...което вече шаваше някъде на дъното на съзнанието ми, искаше ми се да го измъкна на повърхността...
Приличаше ми....Приличаше ми на странствуващ мъдрец...без страсти и привързаности, без суета и въпроси, без външен блясък-абсолютно ненужен за опаковка на вътрешното...
Само че...и досега си мисля...има ли странствуващи мъдреци - жени? И търсят ли фасове в боклука?
В този наш побъркан свят...защо пък не?....