Нямам сили мъката далече да оставя,
няма как сама, безнадеждна да се справя.
Но идваш ти сама при мен,
да ме избавиш от този тъмен плен.
Сама не позволяваш да остана
в нощта тъмна, злобна и коварна.
На рамото ти тихо сълзите се стичат, не искаш ти завинаги да ме обричат.
На теб мога да разчитам зная,
на теб, приятелко докрая!
П.П: Посвещавам го на един много скъп човек за мен. Той си знае кой е и..."Заедно в добро и зло" ;)