Невероятна, а пък земна случка:
от някакви различни светове
материите наши да се скупчат
да се сгъстят в едно. В едно от две!….
Внезапно я усетихме незрима,
невероятно бледа и все пак
по наш си начин тънко доловима:
по-трудна в светло и по лесна – в мрак.
И радостни и тъжни, че я има
пресрещнах те, пресрещна ме и ти,
тя беше крехка, нежна и ранима,
“Ти закъсняваш!”- каза, аз: ”Прости!”.
[