Като дете виновна чувствам се пред теб.
Думите ми са като порой стрели -
без желание да нараняват,
но с ефекта на оставащи душевни рани.
Като дете обичам те - безумно.
Вярвам в теб без смисъл, без причина...
В очите ти намирам покровител,
в очите ти откривам колко цветен е светът.
Като дете пред теб треперя,
и не от страх или тревога...
Чувствата ми са стихия неподвластна,
укротителят си само ти...
Като дете отричам всяка мисъл,
всяко нежно чувство в мен.
Като дете не те разбирам
и се чудя честен ли си с мен.
Като дете към теб ръце протягам
и желая да те имам все за мен,
да бъдеш всяка моя мисъл,
да бъдеш всеки слънчев ден...
Като дете в тебе искам да се сгуша,
да забравя всяка болка и обида.
Надеждите си днес ти поверявам,
превърни ги в цветни пеперуди!