О, ти девойко по-прекрасна
от зората защо ми даряваш
своята тъма? Нима аз скитник
из мъглата не съм достоен
за клетвените ти слова?
Твоят образ аз съзирам
обвит в нежна светлина
така искрящ и прелестно
лъчист, че неволно закривам
очите си с ръка.
Не ме мъчи ти видение
в ноща, не бъди глуха
за пламенните ми слова!
Да аз не съм богат на думи
и пари дръвник! Аз ти
дарявам сърцето си!
Сърцето на тъжния войник.