автор: ognena

Горещи устни
близо до сърцето ми.
Две топли праскови,
забравени от лятото.
Солен дъх на море,
притулил се из дюните
и плач на чайки,
носени от вятъра.
Не беше сън.
Не беше
и истинска
реалност.
От сбъдната мечта
навярно
тъй
боли.
Ала остана белег
от две горчиви устни...
А в спомена -
нощта,
в която
се опитвах
да броя
звезди.