автор: zarzala

Ти ще се влюбиш в мен, аз зная
в един студен и мрачен зимен петък,
когато бурята косите ми разбърква,
снежинките по миглите ми кацат
и аз се свивам във палтото
със поглед на забравено сираче.

Ти ще се влюбиш в мен, аз зная,
в студения и мрачен зимен петък,
когато се разделяме на спирката
и аз се качвам в автобуса,
съдбата си понесла като куфар.

Ти ще се влюбиш в мен, аз зная
в един усмихнат пролетен следобед,
когато споменът те жегва нагло
и образът ми в клепките ти пари,
и мислите ти все към мене тичат.

Ти ще се влюбиш в мен, аз зная
в един горещ, безкраен юлски петък,
когато се разминем в коридора,
когато ме почерпиш със цигара,
когато те погаля по лицето.

Ти ще се влюбиш в мен, аз зная
в един дъждовен есенен следобед,
когато тихо с тяло те обгръщам,
когато бавно в мене се разтваряш,
когато ще повярваш, че ме има.
Тогава сме изгубени, приятелю.