автор: c_ant

34

макар че ”винаги” е настрана от времето
без време ме намира нещото-не-търся
да съм недостатъчност
задраскван като синоним на ”подобава”
с ”остатъците” фон
когато азът е дотолкова в напредналата моногамност
на нагласата
с еднаквости на приближаването и
честотата на
всяка непочтеност е
многостен от хромозомите
на побеждаваните
са си формата за гениалност
хамелеоните от заден план
на прекомерност
в подреждането на познаваното и
с всеки дъжд по
интелектуално-то-непостижима
целе-съ-образността ми е
с брахиоморфната си конформичност
от напоследък и
в ни едно съмнение не е синдром на самост
преди да вземеш задължителното
за реалната акузматичност на
под пластовете грим е недостъпността
на описания и определяне
в сюжет за хубостта на
трансцендиращото
по устата на света по устните на
от невидимото топъл и даряващ
без да е красива интонацията на красивото
и доколкото е зъл
че да се случвам като изток
в основата на благоговеене
страхът ти да е съпровождащият собствен присмех
доведен до приоритетите
да вземаш и да завладяваш
с аерофагичностите си
по номографическата ми лаксичност