автор: Stormy

Утре би трябвало да е велик ден. Вярвам.

Ще стана рано. Ще закуся. За един велик ден ми трябва много енергия, затова ще хапна добре. Ще ми бъде вкусно. Вярвам.
Времето ще е хубаво. За един велик ден трябва хубаво време - слънцето ще разкъса гъстите, сиви облаци, за да освети пътя ми. Няма да бъде студено, но не и твърде горещо. Ще бъде просто... съвършено. Вярвам.
Ще се облека. После ще застана пред огледалото и образът в него ще ми прошепне "Боже мой! Изумително красива си!". Вярвам.
Ще изляза. Хората ще ми се усмихват и ще ме поздравяват. Дърветата ще са по-зелени от всякога, въздухът - по-чист. Шофьорите няма да се псуват и да извършват нарушения, а ще карат внимателно. Вярвам.
Ще видя много влюбени двойки да вървят ръка за ръка и да се смеят. Може да срещна някой стар забравен приятел. Ще се гледаме няколко секунди, а после той ще кимне "Да, това съм аз!". И ще си поговорим за доброто старо време. Вярвам.

А ако не... то остава вярата. Вярата, че един ден ще бъде прекрасен. Пък дори да е един едничък за цялата Вечност. Дали?... Дано!

...

Вярвам!