автор: go4o

За Великден ми подариха едно черно яйце. Съвсем нормално яйце, ама боядисано в чисто черно. По-късно се питах дали изобщо е боядисано.
Като го видя мама щеше да припадне и ме накара да го изхвърля. Как можело на този хубав празник някой да иска да ни очерни. Ама и черното е цвят, възпротивих се аз, какво толкова, ама тя викна баща ми и двамата ми се накараха яко. Казах, че ще го изхвърля, ама си го прибрах на едно тайно място в стаята. На другия ден го занесох в училище. Беше истински бияч, строших всичките яйца на съучениците си. Те нещо се разсърдиха, взеха да ми викат, че е дървено, един тъпак го взе от ръката ми и го разби в пода. То се напука естествено и всички видяха, че не е дървено. Взех си го и си го прибрах. Вкъщи го извадих да видя по-добре щетите, а те бяха напълно изчезнали! Яйцето си беше цяло и непокътнато. Специално яйце явно е това, помислих си и се зарадвах. Вечерта го оставих го на масичката до леглото си и си легнах. Сънувах странен сън – всичко около мен беше в някаква лепкава черна слуз, аз размахвах голяма брадва и се опитвах да се измъкна. Черната гадост ме заливаше и заливаше, а аз сечах, ли сечах. Изведнъж слузта се дръпна и под нея останаха две тела. Бяха останките на родителите ми – жестоко обезобразени от ударите с брадвата. Събудих се изведнъж, и видях нещо странно, яйцето се беше преместило до възглавницата ми. Сигурно беше паднало от масичката. Малко невъзможно ми се струваше, ама то и да зарасне счупено яйце е невъзможно, така че няма какво толкова да ми пука. А сънят бе странен, безспорно. Заспах отново, вече без да сънувам. На следващия ден, като се прибрах от училище, майка ми ме чакаше в хола.
- Яйцето беше в стаята ти. Изхвърлих го.
Стана ми тъпо. От какъв зор ще ми влиза в стаята, а и яйцето си беше мое. Но си замълчах. Влязох в стаята си. Яйцето беше на масата до леглото ми. Хм. Не вярвах майка ми да е излъгала. Но яйцето си седеше там. Невъзможните неща продължаваха да се случват. От една страна е интересно, животът става по-разнообразен. Ама от друга – толкова много филми съм гледал за предмети, дето каквото и да ги правиш, винаги се връщат при тебе. Банална работа. Ама какво да се прави, такъв е животът. Следващите дни протекоха нормално. Сънят с брадвата и черната гадост се повтаряше всяка нощ, така че свикнах и с него. Но скоро започнах да се разболявам. Постоянно ме цепеше глава и бях отпаднал. Взеха да ми се привиждат някакви черни петна. Замислих се сериозно дали моят непобедим бияч-яйце не е източник на някаква зараза. Строших го, начупих го и го изхвърлих в тоалетната. То естествено се появи пак, цяло, все едно нищо не е станало. Реших да пробвам нещо друго. Обелих го и го изядох. Беше вкусно, особено като му сложих сол и пипер. След малко обаче ми се догади и го издрайфах. После то отново си седеше на масичката... Това болестотворно яйце (бях сигурен, че от него идват черните неща и всичко друго) се превръщаше в досаден проблем. А наближаваха класни и трябваше да оздравея. Един следобед се чувствах малко по-добре и реших да отида да видя жената, която ми подари яйцето. Тя беше гадателка в един павилион. Като отидох там, павилионът беше празен. Вътре имаше масичка, където беше стояла кристалната топка на жената. Върху масичката имаше разпръснати изрезки с пожелания. Изтеглих си едно. На него пишеше „Не можеш да избягаш от съдбата си”. Какво съвпадение. Когато ми даде яйцето, жената каза, че то ми е съдбата. Не вярвам хич в тия неща, но пък след нещата които се случиха наскоро не знам какво да мисля. Прибрах се и си легнах. На другия ден нашите искаха да ме водят в болница. Там ме сложиха на легло до някакъв друг човек. Правиха ми изследвания и прегледи, после заспах. Като се събудих, яйцето беше до възглавницата ми. Нямаше отърване. Казах на докторите, че черното яйце сигурно е заразено с нещо, но те ми се изсмяха. Казаха, че могат да го изхвърлят, ако искам, ама нямаше смисъл.
Тези дни имах температура и много бълнувах. Не отличавах кога е сън и кога не. Черната гадост беше навсякъде. Аз сечах ли, сечах. Изведнъж нещо стана. Главата ми се проясни. Всичко дойде на фокус. Брадвата изчезна, аз отново бях в болничното легло. Черната слуз се отече и стаята вече се виждаше нормално. От черното остана единствено яйцето. То се напука. Само. Уау. Не може да бъде. Черупката падна, но под нея нямаше яйце. Имаше малък череп, май беше на плъх. От едната очна кухина се подаваше червейче.
- Какво е това? – обади се съседът ми по легло – Откъде се появи?
- Не знам, но една жена каза, че ми е съдбата.
- Това е някакво проклятие. Черна магия! О, Господи! – човекът започна усилено да се кръсти.
Ебаси, проклятие ли ми е съдбата?! Тая гадателка бая се е впрегнала. Май не трябваше да заколвам сина й.