Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 491
ХуЛитери: 4
Всичко: 495

Онлайн сега:
:: VladKo
:: pc_indi
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДаровете на Терек
раздел: Преводи
автор: vesan

Терек див и зъл играе,
сред надвиснали скали,
гръмотевично ридае
и порой сълзи вали.
Но щом в равните поля
стигна, хитро се престори,
ласкаво вълни разля
и на Каспий заговори.

“Старче, отдръпни се, моля,
приюти вълните мои!
Погулях си аз на воля,
време ми е за покой.
Аз родих се под Казбек,
облаци са ме кърмили,
вечно с властния човек
бях готов да меря сили.
Родния Дарял за слава
на децата ти, разбих.
Цяло стадо, за забава,
от валуни им дарих”

Но на пясъчния бряг
Каспий легна, сякаш спи.
Терек го ласкае пак,
на ухото му шепти:

“Аз ти нося, Старче мой
дар изискан и богат;
кабардинец паднал в бой,
кабардинец славен, млад.
В ризница е от стомана
украсена пребогато,
думи святи от Корана
там изписани са в злато.
Вежди свъсил е. Такъв
той смъртта си е дочакал.
Струя благородна кръв
е обагрила мустака.
Безответния му взор
е изпълнен с древна мъст,
от тила високо горе
вие се опашка гъста”.

Но на мекия си бряг
Каспий дреме мълчалив.
Буйно му говори пак
Терек с глас нетърпелив:

“Слушай, старче: дар безценен!
Другите пред него що са?
Но от цялата вселена
аз го крих. Сега го нося
тебе, с бързата вълна.
На казачка труп прекрасен
с тъмно-бледни рамена,
с руси плитки. Образ ясен
потъмнял е от печал.
Сякаш спи, очи склопила.
Малка рана от кинжал
на гръдта й кръв е скрила.

По девойка – хубавица
над реката не тъгува
сам в казашката станица
млад юнак. Ботуш обува,
оседлава коня вран,
и потегля. В планината.
Там с чеченец в люта бран
да си сложи той главата.”

Терек замълча сърдито
и над него, след това
люшна се, с коси размити
бяла като сняг глава.

В блясъка на свойта власт
стареца могъщ скочи,
овлажниха се от страст
тъмносините очи.
Пълен с радост заигра
и във своите глъбини
с шепот от любов прибра
неспокойните вълни.



Терек воет, дик и злобен,
Меж утесистых громад,
Буре плач его подобен,
Слезы брызгами летят.
Но, по степи разбегаясь,
Он лукавый принял вид
И, приветливо ласкаясь,
Морю Каспию журчит:

"Расступись, о старец-море,
Дай приют моей волне!
Погулял я на просторе,
Отдохнуть пора бы мне.
Я родился у Казбека,
Вскормлен грудью облаков,
С чуждой властью человека
Вечно спорить был готов.
Я, сынам твоим в забаву,
Разорил родной Дарьял
И валунов им, на славу,
Стадо целое пригнал".

Но, склонясь на мягкий берег,
Каспий стихнул, будто спит,
И опять, ласкаясь, Терек
Старцу на ухо журчит:

"Я привез тебе гостинец!
То гостинец не простой:
С поля битвы кабардинец,
Кабардинец удалой.
Он в кольчуге драгоценной,
В налокотниках стальных:
Из Корана стих священный
Писан золотом на них.
Он угрюмо сдвинул брови,
И усов его края
Обагрила знойной крови
Благородная струя;
Взор открытый, безответный,
Полон старою враждой;
По затылку чуб заветный
Вьется черною космой".


Но, склонясь на мягкий берег,
Каспий дремлет и молчит;
И, волнуясь, буйный Терек
Старцу снова говорит:


"Слушай, дядя: дар бесценный!
Что другие все дары?
Но его от всей вселенной
Я таил до сей поры.
Я примчу к тебе с волнами
Труп казачки молодой,
С темно-бледными плечами,
С светло-русою косой.
Грустен лик ее туманный,
Взор так тихо, сладко спит,
А на грудь из малой раны
Струйка алая бежит.
По красотке-молодице
Не тоскует над рекой

Лишь один во всей станице
Казачина гребенской.
Оседлал он вороного,
И в горах, в ночном бою,
На кинжал чеченца злого
Сложит голову свою".


Замолчал поток сердитый,
И над ним, как снег бела,
Голова с косой размытой,
Колыхаяся, всплыла.


И старик во блеске власти
Встал, могучий, как гроза,
И оделись влагой страсти
Темно-синие глаза.
Он взыграл, веселья полный -
И в объятия свои
Набегающие волны
Принял с ропотом любви


М. Ю. Лермонтов


Публикувано от aurora на 30.04.2008 @ 15:21:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 11:12:46 часа

добави твой текст
"Даровете на Терек" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Даровете на Терек
от Omaia на 05.05.2008 @ 23:34:12
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав дар от руската класическа литература.
Поздравления за избора и за превода,Vesan!


Re: Даровете на Терек
от regina на 30.04.2008 @ 16:39:34
(Профил | Изпрати бележка)
невероятно е звученето на Пушкин, на Лермонтов - като че ли те пренасят в някакъв приказен свят...а и в съчетание с таланта ти да разказваш в рими - съчетанието е неустоимо!
Поздрав, Весан!


Re: Даровете на Терек
от LATINKA-ZLATNA на 02.05.2008 @ 22:37:34
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам Лермонтов! Удоволствие е за мен да чета твоите преводи, Весан! Цяло щастие е, че има хора като вас, които да ни дават тази възможност, да се докосваме до творчеството на чужди поети.

Благодаря, за превода, Весан!

Весели празници!


Re: Даровете на Терек
от kristi на 03.05.2008 @ 18:06:26
(Профил | Изпрати бележка)
Продължавай, весан.
Преводите ти са ми близки по звучене и усещане на оригинала...
Умееш!


Re: Даровете на Терек
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 04.05.2008 @ 18:05:36
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави за избора на стиха
и за предаденото чувство, Весан!
Вълнуващо е!