автор: Stormy

Аз срещнах мъж. Бе сивоок и някак си... прекрасен.
Тайнствено красив. И много тъжен,
"Защо?" Попитах го. "Защо си тъй угнетен?"
Въздишка се отрони от гърдите му.
Погледна ме.
Сломен.
И каза, че видял, че там където всичко се върти
Двама души да търсят помирение
Със света.
Но това траяло кратко.
Много кратко.
Само миг или два, преди да изчезне.
Но оставило неизлечим белег в паметта му.
И го натоварило с много тежка тъга.
Макар и с незначително тегло.
Само 4 грама - каза.
Но това са само цифри.
Нима могат те да измерят красотата.
Вярата. Или тъгата?