автор: Casper

Защо да бързам ? Животът е кратък.
Заигравам се, не изпускам мига.
Във времето скрита не чакам,
разменям с надежда деня и нощта.
Пеперуди красиви по пътя не гоня.
Спокойно разхождам се аз по света.
Колко красива, но безутешна умора,
понякога тегне край моята малка река.
Приседнала без страх на камък тихо
и вперила очи в течащата вода
преминават спомените умело свити
в книжни лодки, пълни с ярка светлина.
Водата не е вече много мътна
и на места във бързеи струи,
весело и закачливо от нея
сякаш вълшебна музика звучи.
Потапям се във свят различен,
изпълнен с много нежна красота.
Някак си любопитно надничам
във всяка малка гънка доброта.
Аз вярвам, че водите се разливат
надалече, достигайки и теб сега,
искат леко да преситят, докосвайки
устните жадни на твоята душа.