В кънтенето на катедралите
и блясъка на цитаделите
в божествения мрак на криптите
край кървавата скиния на пророците
-
да седнем и да помълчим
-
От греховете на безпътни помисли
край безумните извори на
разюздани ручеи да спрем
да бягаме, да слезем долу тук
от стремето на бляскавия Буцефал.
Загубили победата
и черпещи от мълчанието
сполука на безвремието.