автор: Ranobudniche

Събирам се. (Не)рязани фрагменти.
Безформени мозаечни парчета,
пиляни в суета, със комплименти.
А някога... в завивки на мечета.

Така от (знам ли колко) време
събирам и подреждам... разпилявам...
и после пак, без ритъм ги повеждам...
Във ласките на вятъра оставям

мозаечните късчета... Потребна
е чисто бяла кърпа - да забърша
засъхналата кал - цинично бледна.
И мечешкия пъзел да довърша.