Стоя си тъжно сама на бара
Зяпам някакъв юнак
Време е да хвърля зара:
Барман, дай един коняк.
Философски се замислям
Кога, какво, защо и как?
И все повече се вкисвам
Барман, дай един коняк.
Питието пресушавам
Ще поръчвам, явно пак
Нужно ли е да повтарям?
Барман, дай един коняк.
Май че доста се нафирках
Виждам вече двойно чак
Но пак с уста едвам подсвирнах
Барман, дай един коняк.
В бара всички ме познават
Пия, казват, като поляк
Тук доста време май прекарвам
Барман, дай един коняк
Аз не искам да очаквам
Неизвестен божи знак
Аз не искам да се оплаквам
Барман, дай един коняк
Мога само да се надявам,
Че няма да умра от рак
И че сега не полудявам
Барман, дай един коняк
А какво когато всичко
Потъва в тъмен, мътен мрак
И ме оставя сам-самичка?
Барман, дай един коняк
Какво съм ви виновна, че
Светът прилича на бардак?
Че алчността без жал сече?
Барман, дай един коняк!