автор: mi_me_to

Няма ги первазите
на улично безремие.
И сякаш не вървя,
а клатя се...
И няма осветление.
И следи на прах...
Тършувам вятъра
за глас -
Чаках,чаках те...
За ехо
сподавени писъци.
За миг
целунал очите ти.
Вървя още,
вървя нанякъде
прескочила и чакане
и смисъла
в безмисленото вярване...
И тази нощ е дълга.
Самотна лодка
в езерце на безсилие.
Залитам от стара походка
на лунни илюзии безсъние
и говоря отново...
А ти се кротнал
в дъха ми заспиваш.
Без отговор е вятъра...
Вървя отново,
вървя нанякъде...
Кажи ми нещичко
малко и свято
Кажи ми - чакам те...