автор: Stormy

Чакам те. Не идваш. Надежда пуста!...
Нищо. Ще живея. И ще ми е густо!...
Без подкрепа. Без забава. Без другар.
Без помощ. Без майтап... Абе, Кошмар!

Нищо. Аз те чакам. Теб те няма.
Карай. Аз съм тука. Леко пияна.
Ти ще дойдеш. Аз го вярвам. Много силно.
И така ще бъде, дорде глава си килна.

Ти не идваш. Кой си всъщност? Мрак?
Само сянка... миг... и просто прах?
Плод на болен мозък. Само сън.
Фантазия... измислица... Тамън!

Пропит със кръв... чия? На Бога?
Кал и глина... не, не мога
Да те видя. Ти изчезна. Като дим.
Няма те. Но ще те чакам. О, Амин!

Тук съм. Идваш ли... това си ти?...
Ти ли си? Нима? Не си!
Нищо, нищо, че светът е лош
Ще чакам, ако трябва, цяла нощ.

Аз те измислих. Сняг валеше. Още помня.
Живот ти вдъхнах. Ти избяга. Не ще те гоня.
Оттогава мина време. Много време.
Оцелях. Но ми тежеше чуждо бреме.

Твоят образ съхранявам. Леко се размаза.
Не ми пречи. Обещавам! Ще го пазя!
Защо не идваш. Още чакам. А те няма.
Какво си ти? Илюзия? Измама?

Свещи палим. И се молим. На кого?
На някой, дето не му пука за нашето тегло.
На някой, дето отдавна ни напусна.
Нищо.
Ще живея.
И ще ми е густо.