Ще бъда бос,разпънат между дявола и бога във съда.
По разкъсаните струни на цигулката
ще стене самотата им.
Ще се преплитат страстие,
а някъде оттатък ще мълчат невярващите
във това възкръсване.
Ще бъде ранно утро
и лодките щастливи ще разбуждат изграва.
А най-самотните мъже-моряците,
ще нижат хоризонта на платната си.
Тогава някой подранил метач,
ще срещне будната ми сянка на стъпалото.
И както някога ще си приказваме
за покривите,за дъжда,за времето.
За малкото момиченце,
което миеше количката във двора на съседите.
Разбрал и смачкал шапката в ръка,
ще тръгна бавно мокър по паважа.
И ще съм благодарен ,
че на дъжда аз болките си мога да разкажа.