автор: milcho

Съвременен диалог
(сага - сценарий за малък сатиричен водевил)

Участници:
Полицай – катаджия: як, набит, гладен, чакащ с хранилка в засада,
семеен, с две деца, жена, тъща и балдъза.
Професор от БАН: беден, с очила, дебел, баламурник, поет, женен.

Полицая-старшина от КАТ: (сърдит и ехидно доволен)

О`хохооо, “добра среща”. Старшината Първанов: (отдава чест закачливо)
ама май, трети път, вече те срещам...
ти не оня ли бе, дето там рано по-рано
пя ми нещо и май стихче ми плещи ...

Както те гледам, си пак без колана,
Не мижй мене гледай, в очите ми право,
тоя път прошка няма, де, пусни го волана,
дай талона и паркирай ей тука във ляво.

Писна ми с вашите номера, вече комай...
абе, май че, нещо как го подкарах,
аз ги пущам, а те подиграват се май,
тоя викат си как, пак така го прекарах.

А те гледам, очила си, си сложил,
и на учен нещо се, се правиш известен,
ала днес така си се байно изложил,
Акт щ`ти друсна, тихо! Аматьор неуместен!

Та друг път като седнеш там зад волана,
ще изкачам пред тебе, като светА икона,
катаджия напет, с слънчоглед на колана, (и ще си казваш тоя)
топката скри ми и прибра ми талона.

Нито преглед, гледам си минал навреме,
за гражданска не помисляш, сей ти едно,
пълен зян си, виждам хич не ти дреме,
караш само, кат на формула №1!

Ала днеска СТОП, мина ти времето, КРАЙ!
Прошка от мене вече няма да видиш,
идвай в патрулката и картона личния дай,
ако имаш 50 лева (в брой), може (т.д. се каже вече)
и да се не видим!

Професора от БАН: (с обида и удряйки на молба)

Г-н Старши-експерт, знаеш ме, аз съм професор,
Уважавайте, моля, моя научен статус...
в БАН служа, не бачкам с компресор...
Вместо банкноти, дефактус,
Глейте, истина думам ви верна
имам, само виж празен портфейл,
в дроба ми май свири каверна, (от тия цигари),
пожали ме, що съм ти? Глей
дявол (като теб катаджия!) ме взел.

Виж, имам още дори и тапия – заклет съм поет,
не, не гледай талона ми , там лошо ми пише,
ако ми резнеш от квотата точки - последните 5...
ще ме свършиш, все едно, ще престана да дишам.

О`боже, не дай си, да искаш във брой,
да ти мушна 20 евро, ей така, във в ръкава,
я по добре ми друсни един як шамар, деяна на бой,
и старшинка, мамка му, пито-платено тогава.

Г-н Старшина, аз съм БГ- Професор!
с БАН-ска т.е. мизерна 200 евро заплата,
ако ми светнеш акт от 100 лева – процесор(а)
ми отиде на кино, а след него и аз
(т.е. ойде оня коня ми там) във реката!

Полицая-старшина от КАТ: (нахакано)

Слушай, ти бе, как беше, БГ- очилато магаре,
къде фиркаш така бе, щом гол ти е джоба,
разбирам ако беше ми бутнал поне 20 лв отгоре,
така и така, както те виждам май си за гроба.

Талона ти гледам го, просто дупка до дупка,
кой ти даде тая книжка бе, тебе те питам?
да ти шибна само един ляв, ясно и чупката,
ала после ще кажеш тия от КАТ и бият бандити (с бандитите!).

Вместо, като ти дойде, галфона му да го препиташ,
синчето на някой баровец бе, или той пък самия,
погледни го ледено, и кажи: 5000 евро, и ако питаш,
още толкова му друсни, и кажи: ще ти струва за д-р тапия!

При вас ставките са, както те гледам - мизерни,
затова си го стигнал професоре туй дередже,
и жълтеница ще хванеш, не само каверна,
и ще тръгнеш, (ама) съвсем гол бе - по неглиже!

Професора от БАН: (науко-образно да-кайки и уклончиво молейки)

г-н Старши ти си направо за старши сътрудник,
само подай докюмент и ела при мен в института,
а то при нас баламурник до баламурника,
или казано друго, абе капут до капута!

Затуй БАН вече е просто – тъжна история,
жална им майка на тия, които в труд чезнат,
млади момчета, “девойки” по.... е, на теория,
младост губят в неволи, дор(де) в странство зазчезнат!

Това е реалното старши, до време е, щом го усетят,
оня факта де, (дебелия), с тая (тъпа) постоянна инфлация,
и се транслират на Запад, що тук да се пОтят и хабят,
за тоя що духа, и ...”криворазбрана била наща цивилизация”.

Г-не старши сътрудник на КАТ, имайте всичко предвид,
по-полека бе,... прибери тия клещи в кобура,
ех ако бях някоя мацка красива, със мини на вид,
щях да ви пла́тя всичко що имам, или т.е. в натура!


Полицая-старшина от КАТ: (ядосано, но вече със съчувствие)

Кво намекваш бе, аз да не съм педераст,
я да ти резна една дебела квитанция,
после ако щеш, може да цивриш на глас,
и тогава, бегай от тук, заминавай за Франция!

Щом като хленчиш за 20-30 лева навярно,
значи наистина си го закъсал, за бога,
айде сядай обратно в колата, и тегли към ...Варна,
(от такива кат тебе ми писна)
беж да те няма ...да те слушам вече, не мога!

И помни, ако те сбарам пак така да препускаш,
и Еминеску не ще ти помогне със свирката,
чупка сега, и той път нейсе, от мене те пускам,
освобождавай място за други балъци на спирката!

Професора от БАН: (възторжен и раболепен!)

Поклон! поклон най-дълбок г-н Саршина,
дай направо да ти целуна, Сарши, ръката,
имало правда в тая наша любима страна,
ако бе ме глобил, ще да ме удуши (вкъщи) жента!

И после кой щеше да пее и утешава,
студентки, колежки или разни там поетеси!
Чао приятелю! Дано не те срещам, тогава,
ако пак ти ме сбараш, май вече ще се обеса!!!

Милчо КИРИЛОВ

26.04.2008 05:19 ЕЕТ, София, СГНР.

ПП. Чао...Бай, Бай! Дай газ Пегас!
Ура! Отървах кожата и тоя път!
За следващия май трябва да пиша роман,
в рими, като оня от Питер!
Добре че, случих на ктаджия поет!
.....
Велика събота е!