автор: rizzoff

Как исках всичко между нас да е красиво,
като разцветното сияние на пролетта,
в която с погледи искрящи живо,
поканихме нагости Радостта.

Тя беше с нас наесякъде, във всичко,
но не след дълго си замина.
Понякога завръщаше се, но съвсем за кратко,
Напомняйки ни, че е жива.

Дали отново идва есента,
със дебнещата зад гърба и зима,
в очакване на нова пролет с Радостта,
отделно всеки да я има?