Тази вечер не бързам за никъде...
Просто чакам да полепнат в косите ми
на здрача клепачите хрипкави;
да усетя как с тебе потъваме
в пламъка на карамфила;
как с устни пожарите търсиш в плътта ми,
нестихнали още от лятото...
Тази нощ не бързам за никъде...
Ръцете ти събуждат знойното момиче,
залостено у мен от векове.
Коя съм аз –
измислица или пък истина,
събирана от дъжд и ветрове?...
Тази нощ като миг е огромна.
И не бързам, не бързам за никъде!
Обичай ме!
Тук, сега, само в нея...
И ще бъдем прашинката Вечност...